Съзнаваме, че ни съсипва да пушим, да пием, да преяждаме, да се терзаем. Въпреки това не спираме. Съзнанието ни се терзае, но мозъкът казва: пуши, пий, яж, разгневи се на воля!

Нашият мозък обича удоволствието, простите импулси. Обича и простите схеми, сигурното убежище на повторението. Не понася неопределеността. За да се предпази от парадоксите, които ни заобикалят (безкрайността на вселената, смисълът на собствения ни живот и т.н.), мозъкът ни създава лесни за смилане от нашето съзнание "легенди": вселената е създадена от еди кого си, предназначението ни на този свят е еди какво си...

Трудно, много трудно, а за повечето си остава и невъзможно, е да променим структурите, които мозъкът вече си е създал по инстинктивни, еволюционни причини - да оцеляваме, да избягваме противоречията, от които сме заобиколени, да ни е приятно. И все пак е възможно.

Още в първата четвърт на тази книга търсещият ще започне да получава помощ. Трудна е за четене, но е такава благодат! Благодаря на Никола Дръндаров, че ми я прати. Продължавам към втората четвърт смело. :)

Книгата: https://tinyurl.com/yyub3vtv