Най-малката ни плете, седнала във високата трева с приятелче. На село.
Питам се как ще изглежда животът на село след като цялата тая режисирана истерия премине към новата си фаза - отвъд предела на търпимост на нормалния човек. Когато ни залостят и заставят да се боцкаме с каквото там са ни приготвили... само за да можем да си подадем носа навън, например. Защото ни го готвят и единствено заровени в пясъка глави не усещат задаващото се, според мен.
Как мислите, ще е спасение ли някакво селото, или няма да има къде да се денем?
Какви други ходове имаме реално?
