Краят на моето упорство

Приятели, за пръв път в живота си станах член на организация. Направих го след 5 години нелека борба за каузи, касаещи пряко благосъстоянието на българите, и 2 години оттегляне на село. Там разбрах, че не е достатъчно да сме на село, необходимо е и друго - паралелно действие.

6 месеца търсих решение:
- да си създадем от нулата организация - но на какви принципи точно, как да подбираме хората, как да се предпазим от саботажи, от разслоение и йерархизиране;
- срещах се с хора;
- оглеждах новосформирани организации;
- проучвах неформални групи и техните идеи.

И когато в полезрението ми попадна група млади хора, които периферно следя отдавна, осъзнах, че няма нужда да се напъваме да създаваме нещо, което вече е създадено, работи и на всичкото отгоре е устояло на сериозни бури в течение на 10 години.

Сърцати, честни, човеколюбиви, енергични и нещо повече - последователни в идеите и действията си хора: http://avtonomna.com/%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%bd%d1%86%d0%b8%d0%bf%d0%b8/

П.П. Пазех се като дявол от тамян от членуване където и да било (да не би да сгреша) толкова много години, въпреки множеството покани, включително от съратници. Дойде краят на моето упорство. :) Не виждам смисъл вече да съм свободен електрон, виждам смисъл в организираните действия, които без организация нямат и не биха могли да имат траен характер. Най-накрая го проумях.

Търсете и се групирайте, като внимавате с кого, разбира се. Търсете и създавайте връзки между групите. Друго спасение нямаме!