Милионер и беден - и двамата ми казаха едно и също: „Народът е тъп, затова не бива да взима решения“.

И двамата твърдят, че се борят за „народа“:

- единият предлага партия да финансира - 2 милиона тъпи българи да се съберат, за да издигнат 240 умни (откъде ще ги вземат - от тъпия народ), партията да се саморазпадне после и 240-те умни да запретнат ръкави да оправят тъпия народ;

- другият искрено говори за народовластие - „от името на народа и за народа“. Питах го къде е народът в това уравнение. Каква е разликата със сега - и сега народът няма думата. Заговори за експерти: лекарите да решават лекарските въпроси, адвокатите - адвокатските. Питах го шивачките, миячките, заварчиците, те какви въпроси ще решават, не получих смислен отговор. А кой ще каже да останем ли в ЕС, или не; златните концесии да останат ли частни, или не; пенсионната възраст да се понижи ли, или не...

Изобщо борбата, братя и сестри, е все за кокала. Оглеждайте се, преди да пресечете, ама много внимателно се оглеждайте.
А който чувства, знае, вижда, че народът не е толкоз тъп, нека да драсне някой ред, да се събираме и да действаме.

П.П. Никога в историята народът не е взимал решенията, най-много е избирал умници да решават вместо него.

Напротив тялото народно е приковано, омотано с електроди и датчици. Обездвижено, на командно дишане и изкуствено хранене. Тялото народно е обект на безконечни експерименти от най-лошата своя част, която в момента на отделянето си - взимането на властта, изличава старателно спомена откъде е дошла и защо е тук. Дори малцината що-годе читави, бидейки откъснати от народното тяло, без да съзнават, скъсват постепенно връзките си него, почват да се имат за по-умни, по-знаещи, повече. Почват да гледат от друга, по-висока камбанария на народната маса, която престава да има човешки облик за тях, става някакво месо за експерименти.

Готова съм да работя с всеки честен човек, който с ядрото на клетките си чувства всичко това, иска и е готов да работи за същинско народовластие, в което народът решава всеки важен, че и по-малко важен въпрос (технологии има, хора със знания - също). Култура на участието, култура на общуването, култура на информирането - нова култура имаме да градим. Златна възможност имаме, хора, да осмислим живота си.

Ще се блъскаме със страшна скорост в бенонни стени, ще си чупим главите, ще ревем от болка, ще се отчайваме, ще искаме да се откажем... Но това упоено тяло е длъжно да се надигне от болничното легло, да разкачи електродите, да спусне крака и да направи крачка. Като падне и го залее страх, пак да се надигне и с болка и почти изпарила се вяра, да направи втора и пак да падне. И всеки път с все по-малко страх и все повече вяра, да става, да протяга крак, да стъпва още и още. И да проходи.

Нашите няколко съзнателни поколения са тези, които ще направят първата крачка. Без ограничения във възрастта. Без да ни интересува колко невъзможно според някои е това начинание. Кибиците, прокаторите и всичката паразитна тълпа, която ще срещнем по пътя, е част от пътя. Единението в името на целта - то е единственото, което ни интересува. То ни прави непобедими.

info@narodna.me
#самоуправление #народовластие #България