Ще си позволя да изнеса част от затворен чат в защита на Добруджа.
Жена пише:
„Девет детски отделения в България са финансирани от Америка за България. Простете, но сме благодарни за това! “Октоподът” включва училищни реконструкции, подкрепа за развиване на гражданската активност и много други. Нямаше да имаме сега тази смелост и подготовка за протест, ако не бяха обучени НПОрганизации преди години. Ако биха подкрепили и нас, бихме ли отказали?“

Отговорих ѝ:
„9 Похода за мир направихме самички, без финансиране.

Референдумът за мир и суверенитет, в който събрахме почти 200 000 подписа, го изнесохме неколкостотин души на плещите си, вадейки всеки от джоба си. Да, не стигна до парламента, но даде своя принос в общата позиция на българите срещу войната и за народно управление.

Борбата за Добруджа от 2011 г. досега се води без грантове. Пак на нашите собствени плещи.

Без грантове и нпо-та направихме сериозни крачки в така неприятната тема за златните концесии, които ощетяват българите с по 2 милиарда всяка година.

Без грантове правим (поне каузите, в които участвам аз) всичко последните 15 години, като се започне от антигмо кампанията, та до днес.

Защо мислите, че ни трябват пари? Някой от нас на заплата ли мисли да минава в борбата за България?“

Какво мислите вие - трябва ли да търсим каквото и да било финансиране за работата, която вършим в обществена полза? Защо? Не ни ли поставя в зависимост това?

#Добруджа #България #Народ #НародноУправление #грантове #независимост #истина