В тези разделни времена е здравословно да четем повече такива текстове. Помагат да си възвърнем достойнството и вярата в собствените сили:
„ПОНЕЖЕ ЗАМЕНИХА ОБУЧЕНИЕТО ПО ИСТОРИЯ С ТУРСКИ СЕРИАЛИ, ДОРИ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРАЗНИК МЕДИИТЕ НЕ СМЕЯТ ДА ИЗРЕКАТ ОТ КАКВО СМЕ СЕ ОСВОБОДИЛИ. ПО ТОВА ВРЕМЕ ДУМИТЕ „ОСМАНСКО“ И „ТУРСКО“ СА ЗАБРАНЕНИ ЗА УПОТРЕБА. ДЕЦАТА ДНЕС НЕ ЗНАЯТ ДОРИ СРЕЩУ КАКВО Е БИЛО АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ. А ЗА СПОМЕНАВАНЕ НА ДРУГИ ВЪСТАНИЯ ПРЕЗ ОСМАНСКО ИГО И ДУМА НЕ СТАВА.
Опитват се да втълпят, че Априлското въстание е единствено и случайно. Така по-лесно се прокарва идеята за мирно, розово османско присъствие, че нали ако е имало робство и насилия, то е щяло да има повече бунтове.
НАД 40 СА ГОЛЕМИТЕ БЪЛГАРСКИ ВЪСТАНИЯ ПРЕЗ ОСМАНСКО ИГО.
Обикновено се говори, и то не само от по-непросветени, но и в образовани среди, че след падането на България под турско иго българите прекарали 400 години дълбок сън и едва когато се родил Отец Паисий, той като по чудо с историята си събужда народа, който се възражда, вдига едно въстание и добива отново свободата си. Така се преподава дори на учениците от гимназията, но това са абсолютно неверни и погрешни схващания – срамни за народа и името ни.
Ако българският народ беше прекарал 400 години в сън, никога не би се събудил, каквато и магическа пръчка да му показваме, тъй както никога не ще се събудят изчезналите безвъзвратно исторически народи: асирийци, вавилонци, финикийци, илирийци, печенези и пр., защото мъртвите народи не възкръсват. Истината е една: жилавият, упорит и героичен български народ, 500 години никога не е преставал да се бори за освобождение.
Народът ни не е изгубвал никога своето национално съзнание. Днес заговор, утре бунт, трети път въстание, четвърти - дружини по Балкана, пети - участие в чужди походи, шести - основаване на комитети, седми - подготвяне на всеобща народна революция от апостолите - българският народ ежегодно е водил нечувани героични борби за своето освобождение от първите години на робството, та до своето освобождение и до днес.
Има сведения за над 40 големи въстания и бунтове на българи по времето на Османското иго, като Априлското далеч не е най-голямото. То просто е било близо във времето и затова има много останали документи и писмена. Разбира се въстанията отдалечени на 300-400 години няма как да са документирани с подробности като Априлското, въпреки че някои от тях са били в пъти по-мащабни.
От всички покорени балкански народи българите първи вдигат въстание за възстановяване на българската власт над земите ни.
Първото е известно като въстанието на Константин и Фружин. Това са синовете на последните български царе: Константин е син на цар Иван Срацимир, Фружин е син на цар Иван Шишман. Организирали огромно въстание през 1408 г. Царските синове, възпитавани и обучени за водене на войни, вероятно и подпомагани от все още живи български пълководци и военни, възстановили българска власт над големи територии в Северна България. Разбира се това въстание е било много добре организирано, и дума не може да става да се сравнява със селяните-въстаници от Априлското въстание. С големи усилия и след водене на дълги битки в продължение на 9 години през 1417 въстанието било потушено по най-жесток начин от един от синовете на султан Баязид I - Сюлейман. Въстанието принудило Османската империя да направи някои отстъпки. Тя се примирила с отнемането на Добруджа от княз Мирчо, а Ст. Лазаревич успял не само да запази своето деспотство, но и земите, които завоювал през 1408. Единствени Константин и Фружин не получили нищо. След разгрома на въстанието те били принудени отново да емигрират вън от пределите на българските земи. Първият се установил в Сърбия, а вторият - в Унгария.
1444г. – Втори кръстоносен поход срещу османците на крал Владислав III Ягело и Ян Хуняди. Българският принц Фружин Шишман отново участва в битките. Войските освобождават цяла Северна България и победоносно достигат Варна, но не печелят битката на 10 ноември. В нея освен Владислав III Ягело загива и Фружин Шишман.
През 1598 година е вдигнато Първото търновско въстание. Начело на подготовката застават търновският архиепископ Дионисий Рали, никополският първенец Теодор Балина и дубровнишките търговци Павел Джорджевич и братя Соркочевичи. Водят се активни преговори с Хабсбургската империя и влашкия воевода Михаил Храбри. Връзката между българските водачи и християнските държави се осъществява от Павел Джорджевич, който се превръща в представител на българите във Влашко и Трансилвания. Планът предвижда нахлуването на Михаил Храбри с 20-хилядна армия и масово надигане на българите. Въстаниците разбиват войските на силистренския паша и се насочват към старата българска столица Търново, с което се цели да се представи приемствеността на българската държавна традиция. Въстаниците обявяват един от своите съграждани за потомък на царската Шишманова династия и го коронясват за цар под името Шишман III. Този акт е доказателство, че целта на въстанието е възстановяване независимостта на българската държава. Според Дионисий Рали въстават няколко хиляди, но прииждането редовна османска войска го потушава. След настъпилите кланета около 16 000 българи се изселват във Влашко.
Благословена да е Светлана Бакалова, че е публикувала книгата на Йосиф Йосифов „Книга за българските въстания от 1393-1878“ от 1943 година с максимално пълна хронология на въстанията. <3
Четете и пълнете души: https://svetnima wordpress.com/2014/08/30/%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F/
(Тъй като фб по неясни причини не разрешава публикуването на блога на Светлана, написах го с интервал след https://svetnima, а вие просто съединете двете части в полето за търсене.)
