В тези разделни времена е здравословно да четем повече такива текстове. Помагат да си възвърнем достойнството и вярата в собствените сили:
„ПОНЕЖЕ ЗАМЕНИХА ОБУЧЕНИЕТО ПО ИСТОРИЯ С ТУРСКИ СЕРИАЛИ, ДОРИ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРАЗНИК МЕДИИТЕ НЕ СМЕЯТ ДА ИЗРЕКАТ ОТ КАКВО СМЕ СЕ ОСВОБОДИЛИ. ПО ТОВА ВРЕМЕ ДУМИТЕ „ОСМАНСКО“ И „ТУРСКО“ СА ЗАБРАНЕНИ ЗА УПОТРЕБА. ДЕЦАТА ДНЕС НЕ ЗНАЯТ ДОРИ СРЕЩУ КАКВО Е БИЛО АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ. А ЗА СПОМЕНАВАНЕ НА ДРУГИ ВЪСТАНИЯ ПРЕЗ ОСМАНСКО ИГО И ДУМА НЕ СТАВА.
Опитват се да втълпят, че Априлското въстание е единствено и случайно. Така по-лесно се прокарва идеята за мирно, розово османско присъствие, че нали ако е имало робство и насилия, то е щяло да има повече бунтове.
НАД 40 СА ГОЛЕМИТЕ БЪЛГАРСКИ ВЪСТАНИЯ ПРЕЗ ОСМАНСКО ИГО.
Обикновено се говори, и то не само от по-непросветени, но и в образовани среди, че след падането на България под турско иго българите прекарали 400 години дълбок сън и едва когато се родил Отец Паисий, той като по чудо с историята си събужда народа, който се възражда, вдига едно въстание и добива отново свободата си. Така се преподава дори на учениците от гимназията, но това са абсолютно неверни и погрешни схващания – срамни за народа и името ни.
Ако българският народ беше прекарал 400 години в сън, никога не би се събудил, каквато и магическа пръчка да му показваме, тъй както никога не ще се събудят изчезналите безвъзвратно исторически народи: асирийци, вавилонци, финикийци, илирийци, печенези и пр., защото мъртвите народи не възкръсват. Истината е една: жилавият, упорит и героичен български народ, 500 години никога не е преставал да се бори за освобождение.
Народът ни не е изгубвал никога своето национално съзнание. Днес заговор, утре бунт, трети път въстание, четвърти - дружини по Балкана, пети - участие в чужди походи, шести - основаване на комитети, седми - подготвяне на всеобща народна революция от апостолите - българският народ ежегодно е водил нечувани героични борби за своето освобождение от първите години на робството, та до своето освобождение и до днес.
Има сведения за над 40 големи въстания и бунтове на българи по времето на Османското иго, като Априлското далеч не е най-голямото. То просто е било близо във времето и затова има много останали документи и писмена. Разбира се въстанията отдалечени на 300-400 години няма как да са документирани с подробности като Априлското, въпреки че някои от тях са били в пъти по-мащабни.
От всички покорени балкански народи българите първи вдигат въстание за възстановяване на българската власт над земите ни.
Първото е известно като въстанието на Константин и Фружин. Това са синовете на последните български царе: Константин е син на цар Иван Срацимир, Фружин е син на цар Иван Шишман. Организирали огромно въстание през 1408 г. Царските синове, възпитавани и обучени за водене на войни, вероятно и подпомагани от все още живи български пълководци и военни, възстановили българска власт над големи територии в Северна България. Разбира се това въстание е било много добре организирано, и дума не може да става да се сравнява със селяните-въстаници от Априлското въстание. С големи усилия и след водене на дълги битки в продължение на 9 години през 1417 въстанието било потушено по най-жесток начин от един от синовете на султан Баязид I - Сюлейман. Въстанието принудило Османската империя да направи някои отстъпки. Тя се примирила с отнемането на Добруджа от княз Мирчо, а Ст. Лазаревич успял не само да запази своето деспотство, но и земите, които завоювал през 1408. Единствени Константин и Фружин не получили нищо. След разгрома на въстанието те били принудени отново да емигрират вън от пределите на българските земи. Първият се установил в Сърбия, а вторият - в Унгария.
1444г. – Втори кръстоносен поход срещу османците на крал Владислав III Ягело и Ян Хуняди. Българският принц Фружин Шишман отново участва в битките. Войските освобождават цяла Северна България и победоносно достигат Варна, но не печелят битката на 10 ноември. В нея освен Владислав III Ягело загива и Фружин Шишман.
През 1598 година е вдигнато Първото търновско въстание. Начело на подготовката застават търновският архиепископ Дионисий Рали, никополският първенец Теодор Балина и дубровнишките търговци Павел Джорджевич и братя Соркочевичи. Водят се активни преговори с Хабсбургската империя и влашкия воевода Михаил Храбри. Връзката между българските водачи и християнските държави се осъществява от Павел Джорджевич, който се превръща в представител на българите във Влашко и Трансилвания. Планът предвижда нахлуването на Михаил Храбри с 20-хилядна армия и масово надигане на българите. Въстаниците разбиват войските на силистренския паша и се насочват към старата българска столица Търново, с което се цели да се представи приемствеността на българската държавна традиция. Въстаниците обявяват един от своите съграждани за потомък на царската Шишманова династия и го коронясват за цар под името Шишман III. Този акт е доказателство, че целта на въстанието е възстановяване независимостта на българската държава. Според Дионисий Рали въстават няколко хиляди, но прииждането редовна османска войска го потушава. След настъпилите кланета около 16 000 българи се изселват във Влашко.
1686 – Второ Търновско въстание;
1688 – Чипровско въстание;
1689 – Карпошово въстание.
Благословена да е Светлана Бакалова, че е публикувала книгата на Йосиф Йосифов „Книга за българските въстания от 1393-1878“ от 1943 година с максимално пълна хронология на въстанията. <3
Четете и пълнете души:
https://svetnima wordpress.com/2014/08/30/%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F/
(Тъй като фб по неясни причини не разрешава публикуването на блога на Светлана, написах го с интервал след
https://svetnima, а вие просто съединете двете части в полето за търсене.)