"Рефлективно-сетивното доставя удоволствие, защото е лесно „смилаемо”, то е масоводостъпно, то е par excellence масмедия; то не обременява, не тласка към
вмисляне, не провокира себеанализ, не търси себепознания – в този смисъл, за съжаление, е и извън прага на критичното усвояване и осмисляне на действителността.

Рефлективната журналистика (така бих нарекла сумарния продукт на днешната таблоидна и корпоративна журналистика) щади психиката на масовата аудитория, тя може да предизвиква моментно съчувствие – все пак отразява реални факти – но не обременява с емпатия в по-дългосрочен план, с чувство за вина, липсва необходимостта от съ-участие и състрадаване, което би могло да премине в реално действие."