В такси сме из центъра на София. Говорим си с шофьора за пландемията и необходимостта от съюзяване между осъзнатите хора. Той казва накрая:
- Хората масово са прости, как да им обясниш за съюзяването, за пландемията...
Отвръщам му:
- Виждате ли онзи пешеходец ей там на тротоара отляво?
- Да.
- Той си мисли същото - хората масово са прости. Само че го мисли не за себе си, а за Вас и мен. А онези двамата, дето пресичат там вдясно, вероятно също са убедени, че онзи отляво, Вие и аз сме прости и не вдяваме.
Повечето хора мислят, че ДРУГИТЕ са прости. Но никога не го мислят за себе си.
Прости ли сме наистина, или просто сме загубили вяра в другите? А може би и в себе си?
Може би е добре да я намерим? Може би е животоспасяващо да го направим?

След кратка пауза той каза с леко приглушен глас:
- Имате право.