Полицаите на входа на едно от най-натоварените съдилища в България ме пуснаха без маска, въпреки строгите заповеди от началниците им!
С този пост изразявам благодарност и твърда, бетонирана убеденост, че ще ни бъде! Гордея се, че съм българка!

Ситуацията не започна добре:
- Сложете си маска.
- Как да си сложа маска, като е противоконституционно?
- Ние сме с маски, нали виждате?
- Да, и Ви се чудя защо го правите, след като знаете, че е противоконституционно.
- Ама, госпожо, вижте каква голяма табела има на входа „Влизането - само с маска“.
- Какво да ви кажа, табелата е противоконституционна, това и децата го знаят вече...

Оттеглих се встрани, защото зациклихме, но останах близо до тях в преддверието и започнах да говоря по телефона.

Не след дълго по-младият ми подвикна:
- Госпожо, сложете си маска!
- Няма да си сложа! - извиках гневно. - Идваме от парламента, там нито един не е с маска, Вие тук, в съда, дето трябва да ги знаете най-добре нещата, сте се опасали до ушите!

Обърнах се на другата страна, за да не задълбае кавгата.
И веднага чувам:
- Госпожо!
Обръщам се и гледам как младият подава ваничката за чанти и ме подканва да си сложа чантата, за да мина през скенера.
Аз:
- Няма да си сложа маска.
Той:
- Влизайте така.

Минах през сканиращата арка и другият каза:
- Нали разбирате, следваме заповеди...
Аз:
- Разбирам, че следвате заповеди, но все още не сте роботизирани, разполагате със собствен мозък, собствена воля, съвест, морал - можете да следвате заповеди и все пак да мислите самостоятелно и да взимате решения, независимо от заповедите, като гледате какво става.
- За Вас е лесно, нас ще ни уволнят...
- Не е нужно поединично да се опълчвате. Съберете се, станете сила.
И продължих навътре, но първо им благодарих сърдечно за човешката постъпка. <3