Хора, днес и в понеделник има протести.
Не става дума да избирате на кой да идете.

Колкото и да не ми е лесно да го призная, протестите, когато са организирани от нормални хора, без политически и бизнес обвързаности, са абсолютно необходими. Те поддържат предпазливостта на властта. Заедно с атаките в съда, с недоволството в мрежата, с индивидуалните акции на непокорство.

Всичко това ги кара да стъпват по-внимателно. Ако ги няма всички тези неща накуп, без изключение, онези ще станат още по-дръзки.

Но най-важното, в което сме длъжни да концентрираме внимание и сили, е свързването и координирането помежду ни.
И за да стане то, необходимо е да пипнем малко по настройките си. Да станем малко по-търпеливи един към друг, по-уважителни, да си припомняме непрекъснато, че и ние самите грешим вероятно също толкова, колкото повечето други около нас. Да не съдим прекомерно, да сме критични не само към другите. Да сме внимателни за недоброжелатели, които имат разни подходи към съсипването на добри начинания.

Започнете да свиквате с мисълта, че обединението:

1. Няма да стане за няколко дни, седмици или месеци. То е свързано с промени в самите нас, които изискват време. И при всеки скоростта е различна. Всеки в различен момент се включва и почва по свой начин да осъзнава важността на това грандиозно начинание.

2. Изисква да му се посветим. То е заради нас, заради децата ни, заради всичко, което има смисъл.

3. То е единственото ни спасение.
https://vlast.narodna.me