Свикнахме да консумираме събития - захапваме, развълнуваме се, дъвчем, а понякога и преживяме, и накрая преглъщаме или изхвърляме случката.

Какъв е проблемът?
Разглеждаме събитията като възникващи и отшумяващи, а те не са. Те са повърхността на клокочещия казан, в който се намираме. Нищо не възниква и не отшумява в него, само изглежда така, заради формите, които приема една след друга.
Всичко е с причини, които са далеч преди самото събитие и навсякъде около него.

Консуматорската култура обаче не търпи задълбочаване. Тя се присмива на анализа, на търсенето на повече от една очевидна причина. На нея ѝ стига това, което е пред очите или е най-удобно в момента.

Например симпатичен е, усмихва се, казва, че има диплома от голямата работа университет, значи става за премиер (нали новата мода е промяната, нищо че само 30 години по-рано пак духаше нейният вятър и ни довя ей къде - някак забравихме този факт). Няма значение, че дипломата е фалшива, обещанията са мъгляви и връзките с външни структури - очевидни. Мисленето е труд все пак, добре е да се пестим.

Или пък решаваш да си модерен не само с избора на премиер, но и със зелената енергия в двора си. От този момент спираш да виждаш и чуваш каквито и да било аргументи, дискредитиращи твоя избор. Нищо че може да са истина.

Ей така, докато се усетиш, консуматорството притъпява морала, заобля критичното мислене и превръща теб в нещо приятно удобно за системата. Разправят, че така са около 30% от хората. Има едни 40%, които лавират, различавайки опасността, но не предприемайки нищо съществено. И едни 30%, дето не си сядат на гъзовете, а противостоят по разнообразни начини - едни по-умно и ефективно, други по-нетърпеливо и безрезултатно.

Ти от кои си?

П.П. И да, консуматорството е развъждано от онези, които печелят от него, не от нормалните хора. Най-много - от най-печелещите. Но все пак, макар и все по-труден, избор имаме. :)
#народнамрежа