Второ сито се оформи у мен тези дни към хората - отношението им към събитията в Украйна.
Първото е отношението към телевизионната пандемия.

Защо е това второ сито? Забелязах, че загрижеността за украинския народ у някои е тясно свързана с непукизъм за сирийския, иракския, палестинския, афганистанския, либийския, сръбския и много други народи, пострадали и страдащи далеч, неизмеримо повече.
Това двойно аршиниране ме отблъсква и знам, че с подобни люде нищо надеждно не можем да свършим, камо ли обединение да правим. Та, те ще са готови да обърнат гръб на каузата във всеки един момент, защото нещо им се струва русофилско например. Такива хора стават зверове, когато настъпиш русофобията им по някакъв начин, те са зависими от беса си и страшни в него, направо опасни. Няма да те разкъсат физически, разбира се, но ще те продадат, без да им мигне окото.

Това са моите убеждения, изложени на моята стена, където свободата на словото е неразривно обвързана с внимателен, уважителен тон и старателно подковаване с аргументи и източници за тях. Ако не уважавате тези прости правила, нямате място тук. Приемам и друга гледна точка, стига да разкрива друга страна на истината, а не е просто плюнки по нещо, което са ви научили да мразите.