Само бях слушала как се разделят приятели заради пландемията, заради Украйна...

Току-що имагинерното се материализира и по отношение на мен - разделих се с първия си близък приятел. Тя удържа на пландемията, но на войната не.
С нея бяхме от 8 клас. Неразделни. Когато напуснах телевизора и започнах нормална работа, тя дойде да помага, научи ме как се прави сайт, живеехме заедно. 2009 г. ме посъветва да гласувам за Бойко Борисов, послушах я. Също както по-рано за Царя, доколкото си спомням.

След като участвах в протестите за земята, после в делата за златото, въглищния газ в Добруджа и други обществено важни според мен каузи, един ден, след години мълчание (вече живеехме в различни градове), тя ми каза: „Мисля, че ти плащат“, или нещо подобно. Преряза ме. Тя, която ме познаваше толкова добре, изотвътре ми знаеше всичките чаркове...

После видях как реагира на мои публикации, показващи пораженията, които нанасят на нас българите, особено на децата ни, „Фондация Америка за България“ и други подобни структури. Реагираше в защита на фондацията, в един глас с типичните представители на Да България и неолибералното малцинство.

По време на пландемията пишеше в техен стил, но сравнително умерено, запазихме приличен тон въпреки разногласията. И сега войната, и по-точно Путин, ни раздели.

Путин! Българин с българина скъсва зарад тоз Путин! Приятели от деца си обръщат гръб и се намразват! По-могъщ от ко*ид, от страха, от Левски и ЦСКА дори е този персонаж (персонаж, защото познаваме едно голямо нищо - знаем само един медиен образ)!

Всъщност какво става, защо се разделяме? Защо ни напускат приятели от едно време? Казвам „напускат“, защото не съм обърнала гръб истински на нито един приятел по нито една причина, дори и през пландемията или сега около войната.

Как мислите, откъде идва това? И как да го преодолеем? Защото въпреки облекчението, което изпитваме при своеобразното разтоварване от тези, с които не сме съгласни, трябва да сме наясно, че дългосрочно това разцепване е само в услуга на онези, които съзнателно, целенасочено ни насъскват едни срещу други. Това е една от целите им, за да постигнат пълен контрол върху ни.

Как мислите, защо сме толкова недалновидни?