Място за някои неща

В 12 часа сирените завиха. Изтръгнаха ...

Сърнела Воденичарова Mon, 02 Jun 2014, 17:26:42
В 12 часа сирените завиха.
Изтръгнаха ме от това, което правех. Секунда чудене, бързо досещане и ставане от стола. Двете ми деца също спряха да играят и застанаха мирно без да им кажа и дума.
Едната минута мина бавно, много бавно. Гледах стената на половин метър отпреде ми и си мислех:
Какво ли се върти в главите на децата? Дават ли си сметка защо по никое време, без война сирената вие?
Усетих в гърлото си нарастваща буца горест при представата за безименната маса герои, заради които стоим сега прави и слушаме хипнотизиращия звук на сирената.
Герои.
Хора, човеци, дето в устрема си за добруването на непознати за тях деца - нашите деца - се бяха простили преждевременно с живота. Бил ли е сладък животът за тях? Нямам съмнение.
Що за неразгадаем човек си тогава, ако си отдал най-сладкото в полза на някого, когото не познаваш?
Герой.

Питам се и още нещо: как биха оценили тези странни, непонятни хора нас сега?