Точно преди 26 години на 24 март нато отвори ада над небето на Югославия.
Споделям спомените на българин от онова време:

"На този ден, мои колеги и аз стояхме "тихи" в ракетните бункери на "34420" (секретно поделение тогава) между Понор и Дръмша — около 90 дни в пълна бойна готовност, "броейки" самолетите на коалицията, които навлизаха в нашето въздушно пространство без разрешение, без одобрение от ООН, без предупреждение, без капка свян!
Обръщаха над нас и атакуваха една суверенна държава, един суверенен народ!
Същият народ като тези в Ирак, Либия, Сирия, Афганистан, Судан (и Газа)...
Къде изчезна паметта?
Къде са имената на загиналите?
На децата от Ниш, Сурдулица, Варварин, Прищина?
Някой помни ли обеднения уран, от който нивото на онкологичните заболявания у нас се увеличи стократно?
А травмите, които още живеят в хората?
Тези, които тогава се кълняха в патриотизъм, днес са "лидери" и седят на една маса с онези, които хвърляха бомби над сръбски градове, училища, болници, детски градини!
Казват: „Простили сме вече!“.
Хубаво.
Да простиш – означава да надраснеш!
Но да забравиш – значи да предадеш!
🔥 В памет на всички деца и наши побратими, загинали при тяхното „демократизиране"."
#Сърбия #Югославия #НАТО #НаТозиДен