„Тези дни центърът на София беше изпълнен с хора, които искат да видят как България се променя и започва да следва политиката на Европа. Това е превъзходно, стига да нямаше една централна логическа грешка в него – самата Европа вече не следва политиката на Европа. Не е възможно с европейска политика, която не се явява като следствие на европейската история и култура, за да ги съхрани и пренесе в бъдеще, Европа да не обрече самата себе си на провал.

Ако универсалистките ценности и неолибералната уравниловка водят до промяна, то тази промяна води единствено до вътрешно умъртвяване на цялото европейско наследство.

Европа скъсва със своята история чрез разпад в образователната система, която предимно всява хаос във вътрешния свят на младите и предварително блокира всички възможности за идентификация с част от културното историческо наследство.

Катастрофата на образованието също е следствие от катастрофата на политиката, а зад това видимо стърчи едно централизирано надполитическо управление, което е устремено към федерализация на целия ЕС.
Македония, Албания и останалите кандидат-членки просто трябва да влязат под чадъра, за да се разшири възможността за контрол на нещото, което можем да наречем опит за Съединени европейски щати. Това разширение не е френско предложение, а отново е „предложение“ от Давос. Не знам и не разбирам защо хората отказват да си направят справка и да видят това.

Да, трансхуманистите от Световния икономически форум надцениха населението и дневният им ред ще се наложи по-трудно, отколкото са очаквали, но това не променя факта, че именно този дневен ред е промяната, за която младежите с „проевропейски“ блясък в погледа се борят в центъра на София. А най-тъжното е, че необходимата интеграция на малцинствата се експлоатира политически, за да се нивелира вътрешния организъм на масата. Мъртъв отвътре, контролиран отвън – натам ни води пламенната вяра в промяната.“

Мартин Марий Петрушев
Със съкращения.