За да излезем от безсилната позиция на потърпевши и чат-пат реагиращи, е необходимо:

1. Да си изясним към какво се стремим, с оглед формиране на цел и намаляване на спекулациите. Например: след вота на недоверие към кабинета Петков депутатка от ГЕРБ (или ДПС) каза, че присъединяването на Македония към ЕС било български национален интерес. Действително ли е така? Да, част от зрителите са съгласни, но дали, като махнем медийния шум, не остава огромното мнозинство българи, които са убедени в обратното? А по другите още по-важни въпроси какво мислим?

Отворихме общонародно обсъждане кои са интересите на българския народ, тъй като сме убедени, че този, който най-адекватно ще ги посочи, е самият народ: https://xn----7sbabrih0cecjxg.xn--90ae/forums/%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0/interesite-na-naroda/
Ще пуснем и допитвания, след като извлечем концентрата от обсъждането. Включете се - ще допринесете за представителността на процеса.

2. Да уточним кои сме ние.
Ние сме тези, които не издържат да наблюдават апатично потъването на кораба България и са убедени, че трябва да се направи нещо - нещо повече от мърморене, философстване и вайкане. Тези, които сме готови да работим за това си убеждение последователно, искрено и безплатно.

3. Да намерим правилния механизъм за излъчване на истински представители на народа. Има вече предложения.

Докато правим горните неща:

4. Да придобием навици да проверяваме, а най-старателно да проверяваме тези, които най ни харесва как говорят. Само така имаме шанс да разберем подбудите им.

5. Да осъзнаем, че бързо, лесно и едновременно трайно няма. В същото време нямаме закога да отлагаме. Необходимо е да се размърдаме.

6. Да свикнем с мисълта, че другите са други и сблъсъците са неизбежни. По-важно от това да се наложим, е да останем заедно. А тези, които злоупотребяват с търпението на останалите, бързо проличават и отпадат или се поправят.

Има ни, само трябва да се намерим, свържем и превъзмогнем отдавна насаждани модели на поведение. Можем. <3