Най-страшното в цялата работилница на пандемичния театър е неудържимата тенденция за налагане на нова норма в общественото пространство. Маската служи за алармен сигнал, който непрекъснато трябва да ни стресира и да ни напомня как от всички страни ни дебне опасен невидим враг. Това ли е социалната норма на бъдещето, която искаме да изградим заедно?

Това ли искаме – нова норма, в която останалите хора са маскирани врагове, а дистанцията е ключово определение за понятието социум? Наистина ли ще продължим да подкрепяме извратените представи на един малък елит, който смята по-голямата част от човечеството за вредни термити, които лазят по гредите на собствената им къща?

Нормално ли е да оставим децата ни да забравят какво е човешко достойнство? Не трябва ли да държим съзнанието им будно, че да не търпиш такива унижения е базово човешко право? Наистина ли не забелязваме, че този сценарий няма да спре да се преповтаря?

Били облекчавали мерките!? Били имали мерките ефект!? Днес сме по-спокойни и облекчени, защото, видиш ли, в пространството между магазините на моловете вече можело и без маски. Що за абсурд и унизителни подигравки? Докога ще им позволяваме да експериментират с нас? Как се чувствате, когато видите човек с две маски на лицето? Останало ли е все още нещо човешко и това ли е образът, който искаме да се отпечата за цял живот в психиката на децата ни?

Искрено питам. Това ли искаме да завещаем на бъдещите поколения – една „нова нормалност“, в която хората нямат лица? От нас зависи дали ще допуснем това да се наложи като норма и дали днес се въвеждат нови мерки, които спазваме или не. На немски съществува глаголът „vorleben“, който означава да даваш пример, живеейки нещо. Тази година съм отказал да нося маска и не съм нанесъл допълнителни психологически щети в съзнанието на поредната смазана от изкуствени мерки детска психика. Бъдете за пример и махнете маските. Ако не го направите заради вас, то поне го направете за децата ни и за едно по-достойно бъдеще, в което това извращение няма да бъде норма!

Мартин Марий Петрушев