Когато се молиш и чакаш 2 години да ти изорат нивичката.
Такава радост!

Кадрите са отпреди 3 месеца, но продължаваме да им се наслаждаваме. Вечно ще помним този момент вероятно. :)
И не е защото хората са неотзивчиви. Малко техника за много оран в един и същи момент. А сгодните моменти не са много при нашата глинеста почва и има точно един-два-три кратки прозореца за тая работа. Всичко живо се е вторачило в тях и ги награбва веднага. Затова си резервирахме трактора 2 години по-рано.
Ако разчитахме на тая реколта, за да оцелеем, не знам какво щяхме да правим...

Да бяхме кооператив, щеше един-двама от нас да отговарят за техниката и да работят с нея. Останалите да си знаят другата работа. Друга работа щеше да е.
Ако някой иска да възраждаме стари традиции, да каже. Земя има.
Но не само да иска, а и да може. ;)