Военната доктрина зад конфликта Русия-Украйна
коментар на Grigor Sariiski

Пред колективния запад тя действително се представя като опит за изтощаване и изолация на Русия, но нека да не забравяме, че Западът е колективен само по документи. В неговия идеен център стоят единствено англосаксите и всеки волеви импулс за извършването на някакво действие идва само от там - независимо дали става дума за спирането на СП2, за темповете на „озеленяване“ на икономиката, или за размера на стипендията която ЕС ще отпусне на кръжеца около Зеленски.

Проблемът на този център е, че той постепенно губи блясъка и влиянието си. Старите сфери на влияние вече не могат да се поддържат в досегашното състояние на политическа зависимост и единственият начин да се поудължи още малко... да го наречем залезът на империята е, като се създаде форма на управляем хаос в останалата част от света и то преди всичко на територията на преките конкуренти (идейни и икономически), а най-преките изобщо не са в Азия.

Да сте се питали някога защо в условията на най-дълбока криза, когато Европа още не се е съвзела нито от дълговата криза, нито от ковид-истерията, тя упорито настоява на зелената сделка, която неминуемо ще ликвидира голяма част от местното (неизнесено в Китай) производство и ще я вкара в дълбока рецесия? При това само преди месец целите за озеленяване бяха вдигнати с още няколко пункта. Бих предположил, че някой там не умее да смята... или че някой друг смята твърде добре.

Темата е дълга, но според мен най-високият приоритет в действията на уж колективния запад е хаосът на стария континент. Той ни е гарантиран. Дори онези, които опитват да играят в полето на компромиса няма да го избегнат, тъй като след десетилетия на интеграция те са твърде силно свързани с общия европейски миш-маш и едва ли някой ще успее толкова бързо да вземе завоя на изток. Не и толкова бързо, че да избегне айсберга.

Темата е дълга, но според мен може да се обясни с една дума и тя е „протакане“. Част от европейския (пази Боже) елит все още храни надежда че ще успее да изтощи "агресора", да предизвика социални и политически размествания и да докара следващия Елцин в Кремъл. Тази сметка няма да излезе, тъй като нито руснаците ще се впечатлят особено от напускането на „Макдоналдс“, нито пък може да намерят кандидат за ролята на Елцин. Далеч по-вероятно е Путин да бъде наследен от някой кръвен роднина на Чингиз Хан, но това е друга тема. По-важното е, че ако в началото за евроатлантиците протакането на конфликта беше с цел да се изтощи противникът, то сега вече е с цел да се изтощят партньорите. Те съвсем скоро ще започнат да сърбат попарата, която се опитаха да пробутат на Владимир Владимирович...