Уморена съм от идеи, чието осъществяване се губи в мъглата на пожелателното мислене: "ако всички направим еди какво си"...
Твърде дълго живях с такива илюзии.

Няма всички да направим каквото и да било. Само някои от нас ще го направят.
С реални неща ми се занимава, не с пожелания. Затова градим народната мрежа и търпеливо участвам въпреки различията помежду ни. Затова се пречупих да помагам на нормални хора в изборите - защото 9 години упорито подканвах към неучастие и да - огромната част от нас не участва, но какво от това? Не достигнахме критична точка, няма положителни резултати за народа. А изродите затягат примката с нарастваща скорост. Не можем да си позволим лукса да пасуваме. Не можем да останем встрани, за да останат ръцете ни чисти. Скоро без ръце ще останем...

И не, не зова за сляпо гласуване, а за проверяване, мислене и взимане на работещи решения. Има качествени хора този път - много са, за разлика отпреди. Знам, че е трудно да се пречупи човек, който е отвратен, но трябва да мислим дългосрочно, комплексно. Не можем да останем на старите позиции, те са разкрити. Трябва да се прегрупираме и да сменим тактиката.