Всички държави в ЕС са провели референдуми преди да се присъединят. Знаехте ли го?
Само в България (и Румъния) нямаше.
Защо?
Дали евроатлантиците са се притеснявали от евентуалния резултат? Или са знаели, че ще им мине номерът без съпротива?
Самите референдуми в много държави още в началото са на ръба - с масово участие на хората в гласуването и минимално мнозинство. Например Финландия, Швеция, Малта имат много високи проценти участие в референдума и резултатът едва се закрепва в полза на членството. Силно разделено общество, липса на единодушие.
Норвегия в подобни условия отхвърля членството. На два пъти при 80-90% гласували!
Швейцария през годините демонстрира постоянен вял интерес към въпроса за членството с едва 35-56% гласували и 75% против.
Подобно е отношението на гражданите на Сан Марино.
В Дания, Обединеното кралство, Австрия, че дори и в „постсоциалистическите“ Естония, Латвия и Хърватска, резултатите също не са убедителни - при средна до висока избирателна активност (64-90%, при Хърватия - 43) хората са разделени 2 към 1. Дори Франция не е категорична.
На другия полюс са европейците от източния блок, чиито правителства проведоха отлични кампании за реклама на новия курс към светло бъдеще. Първенците са Литва, Словения и Полша със средна активност от порядъка на 59-63% и 78-91% подкрепа. Следват Чехия, Унгария и Словакия, при които обаче активността спада - 46-55%, но гласувалите са по-убедени - 77-94% за.
Самотни в класацията стоят 2 държави:
- Ирландия - единственият категоричен ентусиаст сред западните държави с 83% за при 71% гласували;
- Северна Македония - показно как се взимат съдбовни решения от малцинство (познато?). 37% гласували българи, опа, македонци, и 94% за.
Дотук 2 страни напуснаха съюза - Гренландия, само 10 години след присъединяването си, и Великобритания. Все повече европейци заговарят за референдуми за напускане.
Не ме разбирайте погрешно - много ми е удобно да се разхождам из Европата без усложнения. Щъкала съм немалко. И мога да продължа да го правя. Но нещо не е наред. Гледам в очите на хората на улицата, в магазина, на гарата и виждам желание за същото, а възможност няма - не могат да си оборудват учениците с кецове, учебници и раници, и да пътешестват не им хрумва често. А като им хрумне, налага се да прогонят паразитната мисъл, тя само влошава нещата...
Как се наслаждаваш на слънцето и свободата, когато чуваш воплите за помощ отвред? Как?
Някои знаят как, аз не знам и не желая да знам. Имаме работа на тоя свят и тя е тук и сега. Който чува, чувства и разбира, е важен и желан. Време ни е за събиране.
