Вади око тендецията да се използва първо лице множествено число, когато се говори за поразиите на властта: „ние дадохме Македония“, „ние подписахме това или приехме онова“.
Не!
Не ние го направихме, а малка клика особено алчни и безскрупулни същества.
Ние (немалък кръг хора, масово непознаващи се помежду си) нито стояхме, нито гледахме безучастно. Някои от нас се разкъсаха на 100, за да направят каквото могат в отпор. Не приемам „ние“.
Наблюдателите, пасивните с право могат да казват „ние“, но така, че да става ясно за кого иде реч.
А сега предстоят за пръв път избори с избор. Вече нямаме причина да не гласуваме. Аз ще го направя с чиста съвест и призовавам и вас да погледнете отвъд безуспешните опити за бойкот на системата чрез негласуване, които толкова години упорито правихме, и да видите ясно какво се задава. Много ги кефи изродите нашето нежелание да гласуваме, размазват се от удоволствие. При положение че виждам ясно честни, борбени, смели хора, които търсят начин как да помогнат на тоя народ да се сдобие с глас, с власт, е престъпление да не гласувам.
Помислете добре, моля ви, скъпи братя и сестри, с които 10 години бойкотирахме безрезултатно, и ако на тези не се пречупите да идете до урната, направете го поне на следващите избори - тогава народното представителство ще има още по-широк фронт. Предлагам ви заедно да работим за това, докато действаме и по другите направления.
