Според Вас колко е важно да „освободим“ референдумите и да ги направим достъпни за нас, гражданите?
1. Да намалим броя подписи от 400 000 на 50 000, както е в Швейцария и други европейски страни със сходен брой граждани.
2. Да свалим кворума за гласуване от „колкото са гласували на последните избори“ на „половината от гласувалите на последните избори“.
Основания:
1. Събирането на 400 хил. валидни подписа значи събиране реално на поне половин милион подписа, за да е по-сигурно, че поне 400 хил. ще останат валидните накрая. Колко граждански групи могат да направят това? Само голяма партия или най-известният шоумен, защото само те разполагат с медийна трибуна.
А народът къде остава? Нали според чл. 1, ал. 2 на Конституцията: „Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.“? Кога народът е можел да осъществи цялата власт НЕПОСРЕДСТВЕНО, като се замислим? Дори референдум не може да направи сам, защото политиците са подсигурили това да не може да стане, или ако може, да е с нечовешки усилия. Докато самите те действат свободно и управляват същия този народ при нищожна подкрепа от него. Конституцията кучета я яли...
Затова 50 000 подписа.
И дори това е много. За избирането на един депутат в момента са нужни 10 800 гласа, сметнете сами! Дори всички българи да излязат да гласуват, на 1 депутат се падат 27 000 гласа (6500000:240).
Вероятно вече сте схванали паралела - събирайки въпроси за инициране на референдум, ние все едно избираме депутат. Само че депутат с ограничени правомощия - ограниченият кръг въпроси. Един истински депутат, в същото време, може да предлага каквито и колкото иска иска законопроекти.
Да, народът е натикан в ъгъла на безправието. Налага се да поправим това. :)
Друго: защо да падне кворумът/прагът за гласуване на референдум? (Поначало би следвало да е като при парламентарните избори - без праг, но веднага се почва: той народът като не гласувал, щели да вземели малцинствата да решавали всичко. Ами те не решават ли и сега всичко на парламентарните избори?! 30% решават за 100%.)
Така дойдохме на втора точка:
2. В момента се иска поне толкова души да излязат да гласуват на референдум, колкото са излезли на последните парламентарни избори. Какво значи това към днешна дата: 2 милиона и 600 души трябва да се явят в избирателните секции в деня на референдума и да пуснат бюлетина.
Добре, но в момента, в който привържениците на ПП и ДБ например се отдръпнат (случайно или нарочно), гласуващите падат с 600-700 хиляди и референдумът се проваля, независимо, че може да е за връщане на златните концесии на българския народ или срещу войната, пландемията, СЗО, еврото или друг въпрос, по който българите масово са единни.
(В началото поне - първите години - не можем да очакваме апатията, обзела 70% от българите по избори, да се изпари отведнъж и да се юрнат да гласуват. Въпреки че няма логика: в единия случай овластяваш някого да решава вместо теб, а в другия случай ти взимаш директно решенията. Не е ли странно да не се изсипеш да гласуваш, за да решиш пряко?)
Представете си сега само половината от тези хора да са нужни за референдума: 1 млн и 300 хил души - това вече е възможност народът да вземе решение. И в същото време е защита срещу разни мераклии, събрали 50 000 подписа, да променят правилата в държавата.
