Живеем в съвсем нормална държава: тоталното малцинство диктува какво и как да се случва, тоталното мнозинство като цяло се подчинява. Поне от няколко хиляди години това е нормалното.
И през всичките векове тежко витае угнетеността на мнозинството. От време на време се нажежава до червено, избухва, дава големи надежди и пак изстива, укротена от внимателното планиране и естествения превес на организираното малцинство. Естествен превес, защото добре планиращият и организиран ВИНАГИ ИМА СТРАТЕГИЧЕСКО ПРЕИМУЩЕСТВО пред хаотичния, макар и многочислен (виж не една и две битки, в които българската войска и други войски са побеждавали значително по-многочислен противник).
Отговорът на въпроса как мнозинството да поеме кормилото не е лесен за чуване. И вероятно много хора няма да могат да го осмислят дълго време или въобще.
Но за тези от нас, които не се страхуват от работа, от участие; тези от нас, които са съпричастни, не ги е погълнала апатията, ето го:
1. Събираме се, за да станем организирана маса.
2. Основната ни задача е събирането на подписи за национални референдуми по всички важни въпроси в държавата.
3. Вторичната ни задача са протести, дела, акции от всякакъв характер, касаещи проблемите, които ни стоварват.
Протестите имат значение - вижте как чевръсто се събират по команда 2-3-5 хиляди от един и същи кръг НПО-та. Всичко е внимателно организирано и подплатено с грантове. Никога не се случва извън София в големи мащаби. Защото „в провинцията“ просто нямат хора - и пари не помагат там. Точно в столицата е съсредоточен цветът на тази малка, плацентно свързана с големите донори и медии НПО-дружинка.
Малка е. 5 000, че и 50 000, е само процент от пълнолетното население на България. Това е 1 срещу 99.
Срамно, жалко и неоправдано, на пръв поглед. Но естествено. Поради по-добрата организираност. Не казвам отлична, защото не е. Много пъти е показвано, че не е отлична организацията на това тотално малцинство. Просто е по-добра.
Не е нужно безкрайно много да отдаваме. Само да се организираме в мрежа за събиране на подписи като начало. И за протести по важните проблеми. Без тези две неща доброто бъдеще ще остане във филмите и никога няма да почука на вратата ни в действителността.
П.П. Не казвам, че всичките 5000 отпреди 4 дни и в други акции са грантово мотивирани. Сред тях са няколко хиляди украинци, които препълниха столицата от една година насам, сред тях са и чистосърдечни хора, които виждат цялото зло на света, съсредоточено в Путин. Но организаторите не са последните 2 категории.
