„В понеделник започват поредните обсъждания на инциираното от СЗО Международно пандемично споразумение, имащо за цел да обедини световните медицински мерки при бъдещи пландемии. Малко се говори за това в големите медии и измислените им новини, може би защото колкото по-дискретно протичат такива обсъждания, толкова по-светли са техните бъднини.
Много хора мислят, че лекарските безумия от 2020/21 са вече история, но в реалността не е съвсем така. От 2021 до днес нито СЗО, нито пък многобройните ѝ метастази са спрели да се занимават с въжделенията си за глобален подход към общественото здраве и по всичко изглежда, че не възнамеряват да спрат.
Учените глави от Института за публично здраве О’Нийл например настояват, че “пандемичното споразумение е една от двете текущи трансформации на световното здравно управление, наред с преработката на Международните здравни разпоредби (IHR). Това представлява исторически момент за създаването на по-сигурен и справедлив свят, който несъмнено ще се сблъсква все по-често и по-сериозно със здравни кризи, тъй като по всичко личи, че живеем в ерата на пандемиите”.
В тази връзка през декември 2021, на втората “специална сесия” на метастазата, наречена “Световна здравна асамблея”, се взе решение за образуването на нова метастаза, наречена “Междуправителствен орган за преговори” (INB). Работата на този орган е да изработи споразумение, което да бъде подписано от всички държави и да предостави на директора на СЗО ексклузивните права върху социалния, здравния, фармацевтичния и въобще всякакъв бъдещ мениджмънт на бъдещи глобални здравни кризи.
Междуправителственият орган за преговори е заседавал вече три пъти за последната година и половина, като след всяко заседание се добавят нови щрихи към плана за медицинска диктатура, наричан “конвенция, споразумение или друг международен инструмент за превенция, подготовка и реакция при пандемии”. По думите на Дейвид Бел, бивш служител на СЗО и специалист по епидемиологични политики, медикалисткият блян е “централизирана инокулационно-медицинска реакция при пандемии, предполагаща стриктен контрол на населението и еднолична власт на СЗО да решава какво е реална или потенциална здравна криза и какви мерки и проследяващи механизми да се имплементират”.
Между 27.02 и 03.03.2023 предстои четвъртата и финална среща на INB за обсъждане на въпросния инструмент, който се намира на етап “чернова” в момента. По време на обсъждането ще се вземат предвид предложения за корекции на документа, планиран за окончателно подписване около май 2024. Ако всичко върви по план, след лятото на 2024 борбата с всеки патоген, който “потенциално” заплашва да се пръсне по света, ще бъде ръководена от СЗО. И за да няма излишни дебати, още през 2021 Комитетът INB е решил, че инструментът (споразумението) трябва да има не препоръчителен или пожелателен характер, а да задължава правно.
Вчера прекарах известно време в търсене на имената на хората, застанали зад този Междуправителствен орган за преговори, но се оказа, че това не е лесно. След прочит на хиляда страници с общи приказки разбрах, че Бразилия, Египет, Япония, Холандия, Южна Африка и Тайланд са държавите, чиито представители съставляват този нов израстък на СЗО, натоварен с изготвянето и договарянето на пандемичното споразумение.
Преглеждайки черновата, човек веднага се натъква на някои нови концепции като например “One Health наблюдение”, “One Health подход”, “инфодемия”, “интерпандемия”, “универсална здравна грижа”, “патоген с пандемичен потенциал” и така нататък.
Подходът “One Health” е обяснен като "единно и координирано действие на страните, които признават, че по-голямата част от възникващите инфекциозни болести и пандемии са причинени от зоонозни патогени [пренесени от животни]” и съответно се съгласяват да прилагат международно приетите системи за проследяване и наблюдение в борбата си против потенциалното избухване на пандемии сред хора и животни. Обръща се внимание и на задължителното “прилагане на най-модерни технологии, лекарства, антимикробни средства, ваксини и “други интервенции”, чрез които да се отблъскват причинителите на пандемии, а именно климатичната промяна, загубата на биоразнообразие и т.н.”
Понятието “инфодемия” пък се споменава няколко пъти в контекст на идентифициране на “степента и профила на дезинформация, чрез което да се разработят стратегии за противодействие на фалшивите новини”. Думата “surveillance” или “наблюдение” също е застъпена и присъства в словосъчетания като “геномно наблюдение” или “наблюдение и докладване на патогени с пандемичен потенциал при хора, добитък и аквакултури”.
Опитът за тихо прокарване на споразумението се увенча с неуспех миналата година, а в началото на 2023, когато администрацията на американския президент Байдън обяви, че няма търпение да подпише документа, шумът се утрои. Като основен проблем се изтъква прехвърлянето на прекалено големи и важни национални решения върху външна организация със съмнителни намерения и финанси, и непредвидимите последствия от това. По този повод факт-чекърите веднага напълниха интернет с уверения, че суверенитетът на държавите по никакъв начин не е застрашен и за доказателство цитираха следната извадка от текста на черновата: “… в съответствие с Устава на ООН и принципите на международното право, държавите имат суверенното право да определят и управляват своя подход към общественото здраве и по-специално към превенцията, подготовката и реакцията при пандемии…”. Случайно или нарочно обаче, факт-чекърите удобно пропускат да коментират последното изречение от абзаца, което е: “…при условие, че [с това] не причиняват щети на собствения си народ или други страни”.
С други думи, ако СЗО реши, че противопандемичните мерки на дадена държава са прекалено хлабави и неадекватни (като шведските например), по силата на така подписаното споразумение, СЗО би имала легалното основание да ги отмени и да наложи своитe. С полагането на своя подпис, държавите вече са се съгласили да предоставят на регионалните органи на СЗО, ООН и други неправителствени организации “централната роля на управляваща и координираща власт по отношение на междунардоната здравна дейност в случаи на пандемия, обявена [еднолично] от генералния директор на СЗО”.
С още по-други думи, това споразумение не трябва никога да се подписва.“
