"През 1941 г. немците настъпваха към Москва. Смоленската област, включително село Клушино, където живеело семейството на Алексей Иванович и Анна Тимофеевна Гагарини, беше окупирана. Те не успяха да се евакуират и като всички останали жители на селото, попаднаха под фашистка окупация, която продължи цяла година и половина.
На 12 октомври 1941 г. фашистите нахлуха в селото, прогонвайки хората от домовете им. Семейство Гагарини се настани в землянка, която бързо изкопаха в двора си, за да се спасят от студа и влагата. Алексей Иванович, поради контузения си в детството крак, не можа да отиде на фронта, което го притесняваше много. Но трябваше да се грижи за децата си: „Фашистът иска да ни унищожи. Няма да се предадем...“, казваше той. Анна Тимофеевна си спомня: „Бяхме напълно във властта на жесток, безчовечен враг, когато ставаше дума за живот и смърт... В дните, когато се чудехме как да намерим парче хляб, канче ръж или чугун с картофи, аз и Алексей Иванович се тревожехме как ще живеят децата ни след окупацията. Дали няма да се пречупят, дали няма да станат страхливи и потиснати...“.
В селото бе разположена есесовска част. В къщата на Гагарини се настани фашист, който за забавление хранеше кучето си с консерви пред очите на гладните деца, стреляше по котките и сечеше дърветата в градината. Веднъж, за забавление, обеси малкия Борис на клон на ябълка. За щастие майка му успя да го спаси.
Юра се опита да отмъсти на фашиста за брат си, като насипа боклук в изпускателната тръба на мотоциклета му. След това немецът не позволи на Юра да се приближи до къщата повече. Няколко дни Юра нощува при съседите.
След освобождението майката разбра, че Юра и Борис, заедно с други деца от селото, разпръсквали стари гвоздеи и стъкла по пътищата, за да пробождат гумите на германските автомобили.
Жителите на селото преживяха много страдания по време на окупацията, но най-страшното беше раздялата с децата. През февруари 1943 г. фашистите отведоха младежите от селото на принудителен труд в Германия. Сред тях бяха и по-големите деца на Гагарини - Валентин и Зоя. Анна Тимофеевна си спомня: „Петнадесетгодишно момиче, в плен, на тежък труд, в пълна власт на фашистите...“.
Късметът на много от децата бил, че успели да избягат, възползвайки се от бързото настъпление на съветските войски. Валентин и Зоя се присъединили към Червената армия.
След освобождението на селото, на 9 март 1943 г., се възобновиха училищните занятия. Юра, който винаги се стремеше към знания, бе щастлив да продължи учението си. Учебници и тетрадки нямаше, но децата не считаха това за трудност след всички преживели лишения.
Войната оказва голямо влияние върху съдбата на Юрий Гагарин. През септември 1941 г. над селото прелитат два съветски изтребителя. Единият бива свален и пада в блатото, но пилотът оцелява. Юра прекарва цяла нощ до самолета заедно с други деца. Тогава за първи път вижда самолет и решава, че иска да стане пилот.
Мечтата му се сбъдва.
Юрий Гагарин стана не само военен пилот, но и първият космонавт в света. Децата на войната, като него, преживяха много, но не се пречупиха. Сърцата им останаха отворени за щастие и новия, прекрасен следвоенен живот. Войната ги закали и направи по-силни."
