Калина Христова
Преди около седмица писах за село Тешово. Просто публикувах един стенопис в тамошната черква и споделих впечатленията си.
Само няколко дни след това получих тези две книги от човек, свързан със селото - млад човек, живеещ в настоящото ни трудно, объркано и противоречиво време.
Дори доставката беше платена! Тоест тези книги бяха подарък за мен - за това, че съм обърнала внимание и съм писала със сърцето си за едно забравено от съвременниците ни село, което повечето от тях дори не могат да открият на картата!
Това не е първият случай, в който човеци изказват благодарността си по този прекрасен начин - с малък жест, който да ти покаже, че ти нещо правиш, че ти нещо значиш, че не си сам и не си просто глас в пустиня...
Много ме разчувстват тези малки жестове, да ви кажа, много!
Дори не знам какво точно да напиша, за да изкажа точно това, което разцъфва в такива моменти в душата ми, затова ще цитирам големия Джоко Росич - той го е казал най-добре:
"Когато някой ми каже: „А бе, няма вече добри хора”, това е толкова смешно, отвратително, нихилистично. Страната пука по шевовете от добри хора. Кофти е това, че ние се вглеждаме в утайката. Пишем за утайката, четем за утайката, правим филми за утайката... И ни се струва, че всичко е утайка, а то не е така!”
