Колко българи са вярвали на Левски, Ботев, Бенковски, Хаджи Димитър и останалите странни хора, вършали из Родината и говорили странни неща? Неща, които изкарват извън зоната на комфорт и звучат плашещо.
Колко българи са ги гледали със съмнение и са си казвали „тоя какви ги дрънка, какво иска от мене“? „Нима си вярва, че така ще станат нещата. Не знае ли, че нещата не стават така (не че самият аз зная как стават)...“

Колко българи сега си мислят нещо подобно, гледайки онези, които излизат на Походите за мир, онези, които събират като идиоти подписи за мир и суверенитет, отрязвайки от времето си за изкарване на прехраната, от времето за семейството, деца, личния живот?

Чуйте един такъв странен човек. Чуйте го докрай. Утре той ще е на странния Поход за мир и суверенитет. Отново.