На 4 май 1903г, при село Баница в сражение загива българският революционер Георги Николов Делчев (Гоце).
"Аз гледах душата на тоя човек — душа закалена в бурите на живота — гледах я да се вие, като обгорена змия.
Ние приказвахме все същото и през нощта, която прекарахме край огъня в някаква изоставена козарска колиба. Приказвахме и целия следен ден, попаднали в един магесан кръг, из който нямаше изход. Гоце щеше да остане тук още 2-3 дни за почивка след обиколката, но аз трябваше да се връщам при работата си. Надвечер, когато влязох в колибата за сбогом, той лежеше превит от треска и коремни болки.
— Отиваш ли? Ето тия документи по въстанието. Ако останат у мене, ще пропаднат.
— Какво думаш! Вероятността е еднаква за двама ни...
Изправен на границата и обладан от предчувствия, Гоце сочеше България: „Няма да я видя!“ С нещо тъмно и далечно в поглед и глас, той пророчествуваше и сега.
