„Стига с тия мирни походи, трябва да атакуваме парламента!“
Би могло, защо не. Но преди това ме интересува ПОСЛЕ КАКВО?
Или ни тласкате към нещо, дето и вие не знаете как и в чия полза ще завърши?

Исторически пример за нещо добро, дошло с кръв, не знам. Поне не и такова, устояло през вековете. С други думи: насилствените методи дават бързи, но некачествени и определено нетрайни резултати.

Стремежът към насилие се поражда, когато се загуби търпение да се действа методично, с последователност на стъпките и узряване за промените. Насилствените методи ВИНАГИ са оглавявни от малки групи, които най-често нямат точно тази цел, която обявяват - в последния момент вадят от ръкава нещо друго, което не сте предполагали и не е вашето.

Агресивните методи са присъщи на нестабилните и кръвожадни хора. Точно такива хора не искаме да ни водят.

Задайте си въпроса защо нито една революция не устоя във времето и не премахна усещането за несправедливост. Да, някои подобриха благосъстоянието на масите, но не след дълго същите тези маси сами сдадоха полученото, без бой, в преследване на илюзията за някакъв неясен по-добър живот.

Когато поднесеш на тепсия прелома, народът не може да го оцени, защото той не е негово дело. Затова такива избухвания не водят до трайно добро - не са плод на труда на масата и тя не ги чувства свои. Готова е да ги предаде при първа възможност.

Неприятно е, но е факт: истинската промяна става бавно, търпеливо, методично, упорито, умно и с много, много труд. И никога не е свързана с насилие. Питайте децата си.

Затова методично, упорито и спазвайки закона, за да не даваме поводи за цакане, събираме подписи и ще си вземем суверенитета, гарантирам ви го. Ако се включите сърцато, разбира се, а не чакате някой друг да свърши вашата работа. :)
Без кръв - с участието на осъзнатата част от нас: http://www.narodna.me