Има нещо в американската култура, което ме удивлява повече от ходенето вкъщи с обувки и дори от лягането със същите в леглото. Това удивително нещо е миенето на чинии. Чиниите в Щатите се мият с препарат, както си му е редът, и после се забърсват. Точно така - не се плакнат. Подсушават се барабар с препарата.

Целта на това писание е не да започне надплюването кой е по простак - българинът или американецът. А да се види, че всеки си има своите не чак толкова лицеприятни особености, които е трудно да бъдат разбрани от останалите. И тези особености не го правят по-малко човек.

Но представителите на една такава култура да идват и да налагат чрез своите проксита във властта тук рушенето на паметници, подмяната на национален празник, хомо- и хетеросексуален разврат и да ни тласкат във войната, която самите те разпалват от десетилетие, това не приемам.

От следващата седмица съм готова да давам караули на Паметника на съветската армия в София, ако не се намерят достатъчно мъже да го пазят.

П.П. Не ми и хрумва да опитвам да цапам или руша паметника на летците, които изтребиха стотици български деца. И не това, че е на територията на американското посолство ме спира. Спира ме осъзнаването, че с рушене можем да се върнем само назад - в тъмните векове. Трябва ни съзидание, трябва ни намиране на общ език. С тези, които имат съвест, разбира се, а не са си я продали.

А това тук е най-смисленото и трайно добро, което можете да сторите на България - да дадете власт на народа, за да не се налага повече да се примиряваме с чужди решения: http://www.narodna.me