„Преди няколко дни с приятели случайно се озовахме на Паметника на Съветската Армия в Братислава. Казва се Славин. Оказа се, че е много по-внушителен като височина, диаметър на целия комплекс и разположение, отколкото този в София.
Перфектно поддържан, на хълм със страхотна гледка към столицата и замъка, в техния квартал на богатите. Построен е в памет на 6845 загинали съветски войници, участвали в освобождението на Братислава през април 1945 година. Част от тях са увековечени и с поименни плочи от черен гранит.
Имаше поднесени свежи цветя. Нямаше психопати, които да го атакуват с боя, кирки и чукове.
Записът в туристическото автобусче ни разказа подробно и безпристрастно защо, кога и как е построен. Също и как са живели словаците по времето на комунизма, с всички типични недостатъци като липса на свобода на изразявяне, доноси, невъзможност за пътуване, трудно снабдяване със стоки и т.н. Последва новата им история - кога са присъединени към ЕС, кога са приели еврото и т.н.
Това е нормалното отношение към историята – фактологично и неутрално. Не дебилно примитивно и разрушително. Възбудата на тази част от българите, които с плам се борят против пилони и унищожават паметници, но не протестират срещу реалните безобразия, които унищожават България, е абсурдна и неразбираема за мен!“
