Защо направихме блокадата на Ракитница (по идея на миньор и с една кола миньори подкрепа на място):
Блокада не се прави, за да е удобно на хората. Напротив - за да ни стане неудобно и да обърнем внимание. Да излезем от ступора, да надигнем глава, да се разгневим, да окажем съпротива, вместо да си пъплим по заобиколните пътища кротко, докато заличават всички ни.
„Защо пречите на нормалните хора, идете в София и блокирайте парламента.“ Много е хубаво така - някой друг да иде и да блокира, ама тебе да не те притеснява, щото си невинен човек, кюташ си ден за ден и бавно се вариш, докато бъдеш сварен окончателно. Без да забележиш.
Разбира се, че не е удобно да те спрат на пътя и да си изпуснеш самолета, фестивала, доставката. Става внезапно, а не бавно като варенето. Затова боли - защото го усещаш като нож, опрял в кокала ИЗНЕВИДЕЛИЦА. А бавното тотално заличаване не усещаш, защото свикваш с постепенно нарастващия натиск на ножа. Даже не го забелязваш особено.
Крайно време е да излезеш от зоната си на комфорт, в която умишлено те държат. Такъв им трябваш - настанен удобно, със закърняващо мислене и затихващи съпротивителни сили.
Ако не го направиш, барабар с теб, и нас сваряват. Бавно и неусетно. Без съпротива.
