От Ivanka Kazakova
ДОБРУДЖА – обична моя Българска Земя
Скъпи Добруджанци, Тракийци, Шопи, Странджанци, Северняци и всички,
които се чувствате
Б ъ л г а р и !
Мълчанието ми по темата за бъдещето на нашата свещена Земя имаше основателни причини.
Преди година и половина приключи делото, което заведоха кандидатите да унищожат Земята ни.
Очаквах от „върховния“ съд в София да прояви мъжество и да покаже, че е част от Народ.
Той показа върховната си непринадлежност към Народа и се произнесе не в полза на Правдата. Решението му дори няма мотиви - страничка и половина, изпъстрени с безразличие и ...страх. Страх, който извира от всяка дума. Те, тримата съдии (иначе добри професионалисти), се уплашиха, че ...от тях ЗАВИСИ. И си потъпкаха честта, като измъдриха решение, както би го направило дете, което едва се е научило да чете. Нито ред за същината на проблема, никакво обсъждане на доводите, нито ред собствени мотиви. Юридически това решение е за „стената на срама“, а практически доведе много хора до отчаяние.
Но всъщност, дори такова, тяхното решение НЕ Е В ПОЛЗА на мераклиите да унищожат Добруджа, както „медии“ с топли връзки в конкретната индустрия разтръбиха (дори не заслужават да им правя реклама на глупотевините, че „съдът“ бил „разрешил“ добива на газ в Тошевско).
В действителност и първата инстанция - административната съдийка Дарина Рачева от Варна, не се произнесе в полза на фирмата. За интересуващите се от конкретиката – решенията връщат „Русгеоком-БГ“ ЕАД на старта.
Т.е задължават ги да направят преработка на печалния „доклад за въздействие върху околната среда“, като посочват, че ВЕЧЕ СА ИЗМИНАЛИ 5 ГОДИНИ И ДАННИТЕ, КОИТО СА БИЛИ ПОЛЗВАНИ ЗА ИЗРАБОТКА НА ДОВОС, СА СТАРИ. В превод означава, че фирмата трябва да инвестира отново в собствени изследвания за наличието на замърсявания по всички показатели на околната среда, за съществуването на биологично разнообразие, като се съобрази с четири ЗАЩИТЕНИ зони, които най-после се сдобиха със заповеди (да благодарим на двама бивши министри, които проявиха човещина и най-после ги подписаха).
Вярата им, че МОГАТ почти изчезна, а аз физически нямах сили да продължа със същата енергия. Претърпях животоспасяваща операция точно преди година и искам да ви споделя, че когато не можеш да си мръднеш дори очите и погледът ти е вперен в точка от белия таван, най-голямото човешко щастие, което изпитваш, е че около теб има хора, които ... вървят. Те просто не подозират какво щастие е, защото го употребяват без да го съзнават. Всъщност, престоят в такива места е връщане към Човешкото. Към онова истинско чувство на съ-причастие, доброта и обич, които Човеците са дарени да изпитват и разпространяват. И аз го изпитах за пореден път. Но нямах сили да пиша, да разказвам, да призова. Някои си помислиха, че съм заплашвана (писаха ми го на лични), други – че съм се уплашила (и такива съобщения имаше), трети решиха, че съм поела по пътя на политиката (от това най-много ме заболя).
Истината я казвам сега и тя е съвсем прозаична – когато си изправен пред въпроса да те има или не и отговорът е със срок от три дни – тогава всичко друго, дори най-съкровеното, за миг престава да съществува. Когато обаче прескочиш за пореден път своята си пропаст и си на другия бряг, осъзнаваш, че е имало смисъл да стигнеш до този избор, защото ако ти можеш да го прескочиш, то и всички останали могат ! Затова не ме възприемайте като „учител“, „гуру“, „предводител“, не ми се „възхищавайте“ и не ми пожелавайте „да успея“ или „да победя“ (само аз). Аз просто бях в нужното време в правилната точка от пространството. Утре ще е някой друг, после ще е следващият. Важното е да вървим ЗАЕДНО и да постигаме всичко, което се движи от Народната ни воля и чистота, защото МОЖЕМ.
В тази връзка искам да ви кажа няколко важни неща.
На 12.08.2022 началникът на РИОСВ-Варна изпраща писмо до „Русгеоком-БГ“ ЕАД (прекръстили се заради войната на „Регионална газова компания“, обаче със същата абревиатура „РГК“), с което им съобщава, че имат срок от една година да входират за повторна оценка ПРЕРАБОТЕН ДОВОС. В писмото има множество указания с какво трябва да бъде съобразен новият доклад.
Изплашени, че този път няма да бъдат „разбрани“, ама съвсем, тия наши „приятели“ завеждат ново административно дело, с което искат от Административния съд във Варна, началникът на РИОСВ да бъде .... НАКАЗАН, загдето не им разрешава директно да почнат да „работят“, като не се и стараят да си преработят доклада. АС-Варна в лицето на неговия председател съдия Елена Янакиева отказва да „накаже“ РИОСВ, като прекратява делото (чест и почитания към съдия Янакиева за това).
Непосредствено след което РГК подават .... стария непреработен ДОВОС в РЗИ – Добрич, които го връщат. Повече този доклад не се вижда никъде в обмена на данни по официалните и неофициални канали за информация между отговорните държавни институции.
Това ни накара да подадем официално питане – входиран ли е преработен ДОВОС?
Питането отправи Синтия Недялкова след изтеклия срок 13.08.2023 год. чрез официално писмо от името на Гражданската инициатива – Добрич. Отговорът, както можете сами да се убедите, показва, че такъв доклад .... не е подаден.
Въпросът е – защо тогава РИОСВ не прекрати процедурата заради нарушения на ЗАКОНА?
Отговорът е обикновен, като супа от магданоз – заради политическата обстановка.
Страх и отново страх, този път за работата или просто да не са видими конкретните лица, ами ако после някой ги обвини.... ами и те хранят семейства де...
Хранят, но преди храната стоят ЧЕСТТА, МОРАЛА, ПРИНАДЛЕЖНОСТТА КЪМ НАРОД И ЧОВЕШКОТО ДОСТОЙНСТВО, без които човек е по-добре да се „застреля“, нежели да ходи по тая свещена многострадална Земя.
В тази връзка е особено важна една случка от същия месец август тази година.
На 09.08.2023 беше арестуван кметът на Генерал Тошево Валентин Димитров.
Причината звучи доста тежко – „злоупотреби с европейски средства“. Чак се „втрещих“. Познавам кмета от обществените обсъждания и делото, винаги ми е правил впечатление на страшно предпазлив човек, който мисли повече, отколкото съм свикнала да виждам в политически активни хора, предприема действия само в „краен случай“ и никога не казва нещо, което да не е съпоставил поне дузина пъти с предишен опит. Това дори ме дразнеше, защото в определен момент се почувствах, че сама защитавам една Българска територия, а на добруджанците не им пука... Е, сгреших, беше емоционална слабост, но нали и аз съм човек.
Когато се поразрових в информационната лавина по този повод, открих смешни неща – той не бил „крал“, ама бил „способствал“, а причината за ареста всъщност е, че бил се подписал под отчет за приключил етап на проекта за саниране, който отчет бил изпратен с ... 2 дни закъснение.
Ей тук спрях да търся повече информация, защото всичко се оказа скалъпено и зашито нескопосно с бели, та пребели конци.
Отчитала съм няколко проекта за много милиони за територията на две общини.
Лично съм изготвяла отчети и искам да кажа на „журналистите“, че преди да се подпише длъжностното лице „кмет на община“, отчетите се подписват от: строителния надзор, проектантите, юриста на общината, специалиста-отчитащ проекта от строителната фирма и едва тогава от кмета. А парите пък се отпускат едва след като този отчет го подпишат и ръководещите проекта контрольори – единият като независим одитор (частна фирма), а другият като оторизиран представляващ Министерството на регионалното развитие (в конкретния случай). Никой не може да ме убеди, че „два дни закъснение в отчета“ е причина един проект да не бъде валидиран и финансиран, защото такива правила по отношение на европроектите НЯМА.
Всичко прилича на „скрояване на шапка“, както мъдро се е изразил народният гений.
Сега ще попитате и защо ?
Моята логика отново е съвсем обикновена като супа от магданоз....
Валентин Димитров попречи.
Попречи на чужди, но и на „свои“. Знам доста неща от кухнята на политическите боричкания в Тошево, за да си позволя да се изразявам така. Не им прави нито чест, нито ще им осигури брилянтно политическо поприще на тия, които недалновидно унищожават това, което постигнахме всички ЗАЕДНО и кой колкото можа да даде от себе си. Такива глупави егоисти, с незадоволено его, които не предвиждат бъдното и виждат само под носа си, не са полезни нито за Род, нито за Земя, още по-малко за Родина. Но, като се замисля, излиза, че вместо да го сломят, създадоха един пример за следване. Валентин Димитров излезе от ареста с вдигната глава и сега кандидатства за доверието на тошевци за трети път. За разлика от мен обаче той има какво да губи – семейство, политическа позиция, привърженици, работа. Да те арестуват пред погледа на тези, които ти вярват, да влязат в къщата ти и пред невръстните ти деца да ровят ... не го пожелавам на никого, голямо изпитание е. На мен ми се случи на 22 години. До ден днешен се питам, защо на една гнида й беше необходимо да унищожи семейството ми, заради началническото място, за което не беше подготвена. И отговор нямам. Но не си извадих „тескере“ и не се закичих с надпис „пострадала от комунистическия режим“, както някои съвременни пишман „политици“.
Всички опити да се спре Истината и да ни спрат да я показваме и живеем, ще са „нефелни“. Точно както са „нефелни“ и всички усилия да унищожат Земята ни.
Последното, което искам да споделя с вас е най-неприятното. Но знам, че ще прочетете с внимание и ще осмислите. Няма нужда от страх. Има нужда от мъдрост, на която сте способни и заради която този наш истински Народ го има.
Разполагам с категорични доказателства, че в Добруджа основната идея на Дончев и сие е СКЛАДИРАНЕ НА ЯДРЕНИ ОТПАДЪЦИ ЧРЕЗ НАГНЕТЯВАНЕ В ПОДХОДЯЩИ СЛОЕВЕ ПРЕЗ ДЪЛБОКИ СОНДАЖИ. Патентовани са множество методи, но голямото ми лично откритие беше, че ФРАКИНГЪТ съвсем не е измислен за добив на шистов газ, а като ефективна алтернатива на вертикалното нагнетяване, усъвършенстван повече от 50 години, с повече икономическа пригодност. Всъщност идеята да се складират силно токсични и ядрени отпадъци от военно-промишления комплекс датира от ... 1963 год. и първите успехи на космонавтиката. Нищо не е скрито – можете да се сдобиете с карти, които са свободно публикувани и на които ще видите, че половин Русия е в подземни ядрени хранилища, Франция има четири (едното е точно под долината, където се произвежда прочутото шампанско), Германия има две (в процес на изграждане е трето във въглищния басейн, където официално са обявили, че „добиват газ от въглища“), Финландия, Сахара, Китай, Индия, Южна Африка, почти всички страни по света. Интересното за нас обаче е друго - през 2018 год. ЕС издаде задължително предписание до всички членки, че ЗАБРАНЯВА ИЗНОСЪТ НА ЯДРЕНИ ОТПАДЪЦИ ЗА РУСИЯ, като задължи всички страни-членки да складират ядрените си отпадъци на ... ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПА. Забележете – не на „собствената си територия“, а някъде ... в Европа. Никак не е трудно да се досетим чия територия се има впредвид. Особено, след като сме намерили и препрочели няколкото доклада за приключили проекти на БАН и РАН (Румънската академия на науките), които са финансирани от ... НАУЧНИЯ КОМИТЕТ НА НАТО, не от ООН или друг световен орган, бдящ за световния мир. Проектите са от 1993-1998 год. и изводът на двете академии е, че цяла Добруджа е много подходяща, а докладите аз лично четох през 2012 год. Не излязох три дни от стаята си. Малко е да кажа, че бях ужасена. Учила съм две години физика в СУ и първата ми мечта беше да работя в ядрен център (какво невежество на младостта – тогава си мислех, че ще ми позволят да откривам нови елементи). Работила съм доста мъжки професии и знам какво означаваше това, което прочетох.
Тогава за пръв път разбрах, че нищо не зависи от „тях“, а всичко зависи от НАС.
Няма на кого другиго да разчитаме. Светът е стигнал дъното.
Дончевци стигнаха дъното също.
Преди година и половина Сашо Дончев чрез един „подходящ журналист“- Димитър Стоянов, сътвори поръчково интервю, в което ни обвини, че сме „убили главния му инженер“ и поиска разследване защо Сергей Казанцев (представителят на съдружника на Дончев ГАЗПРОМ в семейната му компания Овъргаз) е погинал млад и зелен, въпреки, че бил спортна натура.
Да си призная, тук ми стана противно. Сергей Казанцев не познавам, само съм виждала името му в процедурата по напъните да превърнат Добруджа в пустиня. Още по-малко бих могла да го убия. Дори хипотетично такова „чудо“ да е възможно, няма как да се осъществи от мен. Обслужвала съм оръжия и са ме вдигали по реални тревоги, знам какво е да живееш с мисълта дали от твоите ръце ще загиват деца. СЛАВА БОГУ нашите тревоги ги отмениха в последния момент, но съм изпитвала такъв ужас, че не искам дори да си го припомням. А тези просташки интервюта Дончев може да си ги дава на собствените медии и удобните му „журналисти“ колкото иска. Ефектът винаги ще е нулев. Задочно, ако го познава някой, нека му предаде НЕуважението ми към него лично.
Завършвам това дълго обръщение с молба.
Моля,
не изпитвайте страх,
не го захранвайте, защото така само движите тяхната машина.
Не завиждайте, не губете човешкото в себе си, изберете да помагате и да си правите сметка кое е правилното и кое ще доведе до едно истинско Бъдеще за ВСИЧКИ, не само за вас или семейството ви или приятелския ви кръг.
Научете се да живеете ЗАЕДНО, научете се да споделяте и радостта и неволята.
Защото „утре“ може и да не настъпи. А ако настъпи, нека бъде огряно от Слънцето, не затъмнено от пошлостта и лицемерието.
Б Д Е Т Е .
И БЪДЕТЕ !
От мен: докато не си осигурим възможността да стопира ме всяко антибългарска решение, бял ден няма да ни оставят да видим. Затова - на работа!
Събирай сякаш от това зависи животът ти: http://www.narodna.me
