НАПРАВИ НЕЩО ПРОСТО ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЛЕВ

Всеки може да подкрепи становището на СНЦ "За земята на България", като при желание напише и кратко допълнение и го изпрати на имейл secretariat@constcourt.bg

Подкрепям становището на СНЦ "За земята на България" по к.д. №13/2023г. относно приемането на България в Еврозоната с допълнението, че чрез предстоящото въвеждане на дигитална валута правителството ще може да контролира всеки аспект от нашия живот и да въвежда ограничения и санкции за хората, които не са съгласни с политическите решения, голяма част от които в последните години не почиват на никаква логика и здрав разум, а на фалшиви твърдения на псевдоексперти. Дали чрез изчисляване на въглероден отпечатък, наказания за политнекоректни изказвания или при отказ от използване на експериментални препарати чрез дигиталната валута едно малцинство ще държи в подчинение и страх мнозинството. Не само много български, но и много европейски граждани са изключително притеснени от такъв сценарий, който е напълно реален и който не е бил известен към датата на подписване на Договора с ЕС. Единственото решение на този въпрос би бил вписване в Конституцията на правото да се ползват пари в брой, за да може и България да се присъедини евентуално към Еврозоната след изпълнение на изискванията по дерогация и достигане на 90% от средните за ЕС доходи.
ДО
КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
С Т А Н О В И Щ Е
НА СНЦ "За земята на България"
ПО КОНСТИТУЦИОННО ДЕЛО
№ 13 / 2023 г.
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
С определение от 24 юли 2023 г. по к.д. № 13/2023 г. Конституционният съд е допуснал за разглеждане по същество искането на 49 народни представители за „установяване на противоконституционност на Решение по Предложение за произвеждане на национален референдум, внесено от Инициативен комитет на 7 април 2023 г. в Народното събрание, прието от Народното събрание на 07.07.2023 г. (обн. ДВ, бр. 60 от 14.07.2023 г.)“.
С определение на Конституционният съд от 24.07.2023г. по к.д. №13/2023г. са конституирани като заинтересовани страни предимно лица и организации, които пропагандират приемането на еврото в Република България. За тази пропаганда бяха заделени значителни средства и в големите медии беше представена предимно едната гледна точка. Специалисти и организации, които виждат сериозни заплахи за финансовата стабилност на държавата бяха заглушавани. Това нарушава принципа на плурализма, легитимиран с Конституцията на Република България и влиза в пряко противоречие с демократичните ценности, които изповядва съвременното общество. Едва тези дни установихме, че никой не е посмял да изрази становище в подкрепа на народния суверенитет, затова се почувствахме длъжни да го направим ние. При разглеждане на въпроса за датата на присъединяване, по отношение на която страната ни няма поет ангажимент, се прилага едностранчив подход при който не се вземат под внимание новите обстоятелства, възникнали след ратификацията на Договора с ЕС. Това създава риск от вземане на необмислено решение, чиято цена ще бъде заплатена от следващите поколения български граждани.
Не може да бъде подминат въпроса с легитимността на подобно решение, предвид факта, че поради ниската избирателна активност и високата степен на дисперсия на последните парламентарни избори, настоящата законодателна и изпълнителна власт е избрана с гласовете на едно ограничено малцинство и поради тази причина няма моралното право да взема подобно необратимо решение, определящо съдбата на следващите поколения без да го подложи на обществено допитване чрез референдум.
В становището на Министерски съвет се посочва, че въпросът "Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?" не е достатъчно ясен, тъй като е използвано понятието "единствена официална валута" вместо "парична единица". С това свое действие основният орган на изпълнителната власт прави опит да легитимира направения пропуск от страна на НС, което по смисъла на Чл. 13 (6) от ЗПУГДВМС би следвало да редактира съдържащия се в предложението въпрос (доколкото посоченият в решението порок на направеното предложение се отнася единствено до формулировката, а не до неговия смисъл) и така да спомогне за произвеждане на поискания от над 400 хиляди граждани национален референдум.
Чрез своя отказ да приложи разпоредбата на цитирания Чл. 13 (6) Народното събрание погазва основополагащият принцип на представителната демокрация и се отказва от изпълняването на своята основна функция, а именно да представлява и да изразява волята на народа, който е носител на държавната власт.
Фактът, че над 400 хил. български граждани са се присъединили към искането да бъде проведен референдум по въпроса за Еврозоната е показателен за това, че в обществото няма единодушие по тази тема и че единственият легитимен начин за определяне на датата от която страната ни да инициира влизането си в Еврозоната е чрез провеждане на всеобщо допитване. Експертите, участващи в обсъждането и произнасянето по казуса би следвало да са наясно, че отхвърляйки внесеното искане за референдум те на практика ликвидират последната възможност за прилагане на демократичните принципи в процеса на европейска интеграция.
Очевидно е, че в условията на очакване на потвърждение на изказаното от страна на министъра на финансите и гуверньора на БНБ намерение за присъединяване към Еврозоната отказът за своевременно насрочване на референдум означава и отказ от референдум по въпроса изобщо, тъй като утвърдителният отговор на другата страна би имал силата на поет ангажимент, обвързан със срок за изпълнение и по силата на ограниченията в Чл. 9 (4) от ЗПУГДВМС българският народ ще загуби завинаги правото да се произнесе по този въпрос.
Наблюдавайки действията на Народното събрание, пред българското общество стои въпросът кое мотивира неговите избраници да действат в разрез със неговите интереси. При обсъжданията по темата се подхожда едностранчиво, а експертните становища страдат от липса на достатъчна обективност. Оторизираните от МС институции не успяха да достигнат до крайно заключение (доколкото възложеният с решение на МС съвместен анализ на БНБ и МФ така и не беше довършен) което от своя страна доведе до абсурдната ситуация на вземане на съдбоносно за страната ни решение в условията на липсваща експертиза. Нещо повече, народните представители неглижираха предупрежденията, изказани в частта на БНБ (чиято автентичност беше потвърдена) като например че „ към текущия момент страната като цяло не е напълно готова за членство в ИПС [икономически и паричен съюз]“, че „недостатъчно високата степен на реална и номинална конвергенция… създават предпоставки общата парична политика в паричния съюз в повечето случаи да бъде неподходяща за България“ и т. н.
Пренебрегват се очевидни рисковете, произтичащи от акта на присъединяване, като например че в рамките на общата парична политика БНБ ще бъде задължена да купува от финансовите пазари дългови книжа на емитенти с меко казано слаба финансова дисциплина, както и че механизмите за функциониране на еврозоната създават риска от упражняване на политически натиск (по подобие на оказания върху Гърция по време на последната дългова криза).
При опита за изясняване на мотивацията на Народното събрание прави впечатление контраста между неговото поведение и това на народните представители в други страни като например Унгария, Чехия, Полша, Румъния, Дания и Швеция, в които можем да наблюдаваме един здрав и обществено полезен дебат по отношение евентуалната смяна на националната валута. Анализът на унгарска централната банка например представлява едно цялостно и задълбочено изследване, достигащо до извода че форинтът би следвало да бъде заменен от еврото едва след като заплатите на местното население достигнат 90% от средната за ЕС заплата, а БВП на глава от населението – съответно 90% от средния за Съюза. Това се отнася в приблизително еднаква степен за всички страни-членки, пред които стои въпросът за евентуално приемане на единната валута и на този фон прибързаните действия на българските власти, насочени към преждевременното ни присъединяване (при положение че у нас тази пропорция е значително по-ниска отколкото във всяка от посочените страни) налага извода че техните действия са продиктувани от други съображения, в разрез с икономическата логика и интересите на българските граждани.
Оправданието, което представителите на законодателната и изпълнителната власт изтъкват е че страната ни няма право да избира момента за отказ от национална валута, доколкото този ангажимент произтича от ангажиментите в договора за присъединяване. Подобно твърдение не съответства на истината, доказателство за което са вече посочените Румъния, Унгария, Полша и т. н. Нещо повече, приемането на акта на присъединяване към ЕС като имплицитен ангажимент за отказ от националната валута противоречи на смисъла на чл. 1 от КРБ, доколкото правото на провеждане на самостоятелна парична политика е част от националния суверенитет и в този смисъл то не подлежи на ограничаване или отмяна (каквато по същество представлява отказът от национална валута) без предварително допитване до волята на суверена.
Със своя отказ да насрочи референдум Народното събрание попада в хипотезата на Чл. 42 (2), доколкото неговата дейност около казуса с вкарване на България в Еврозоната без санкцията на суверена (и против волята, изразена от една значителна част от обществото) е насочена по същество срещу суверенитета и единството на нацията.
Предприемането на толкова съдбоносен акт без всеобщо допитване би погазило не само волята на участниците в подписката. Подобно действие би погазило всички достижения на демократичното развитие, което страната ни следва повече от три десетилетия с цената на много лишения. То би погазило основните ценности на общността, в която България иска да се интегрира и поради тази причина не може да бъде допуснато. Невъзможно е да бъде постигната европейска интеграция в едно демократично общество, чрез използване на антиевропейски и недемократични способи, които биха подхождали единствено за някое от по-ранните тоталитарни общества. Вярваме че конституционният съд няма да допусне извършването на подобна историческа грешка и че ще защити демократичния ред и законността в страната.