Какво доживяхме Господи... Господи, какво доживяхме...
Горе... Ръка отрязана... Вързана яко... Видяхме.
Плува във въздуха... После слиза надолу горката...
Време е... Време е вече... Ще я последва главата.
Тялото на войника... Режем... Как е останал...
И на работника, който до него прав е застанал.
Режем и двамата... Хвърляме някъде там.. След което
следва бюстът на майката и главичката на детето.
Време му беше, нали... Стига ни е напомнял
как го посрещнахме радостно с цветя вместо със бомби.
И как със него тръгнаха хиляди наши войничета...
За да спасяват България, защото си я обичаха.
А бомбите падаха яростно... В зимните дни отминали.
И самолети стотици... И колко хора загинали...
Кой да помисли тогава от тези хорица... Клетите...
Че ще издигнат в София паметник на самолетите.
А този паметник... Долу!.. Днеска кому е потребен.
Някакъв си войник... И работник... И майка със бебе.
Мила Българийо...Пак ли?.. Вечно добра... И послушна...
Толкова мъки понесла... Нима си пак равнодушна?
14 декември 2023 г.
6 ч. 15 м.
Недялко Йорданов
Продължавате ли да смятате, че няма нужда да си осигурим законен начин за пресичане безчинствата на властта? Продължавате ли да смятате, че няма смисъл от пряко налагане на народната воля?
Ако ви е прекипяло, какво ще направите? Ще изчакате и този път да ви премине ли?
Ще хванете оръжието? Или ще попсувате над чаша ракия? Или философски ще си кажете "какво да направя, от мен нищо не зависи".
ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ ТЕБ.
http://www.narodna.me
Самоорганизираме се без партии, без медии, без спонсори. Само ние - народът, на който не му се дреме вече.
