Наказателен кодекс, чл. 12а:
„1. Не е общественоопасно причиняването на вреди на лице, извършило престъпление при неговото задържане за предаване на органите на властта и предотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление, ако няма друг начин за неговото задържане и ако при това задържане не е допуснато превишаване на необходимите и законосъобразни мерки.
2. Необходимите мерки за задържане на лице, извършило престъпление, се превишават тогава, когато има явно несъответствие между характера и степента на обществената опасност на извършеното от задържаното лице престъпление и обстоятелствата по задържането, както и когато на лицето без необходимост се причинява явно прекомерна вреда. В тези случаи наказателна отговорност се носи само в случаите на умишлено причиняване на вредата.”
✅ Ползите от това задържане надвишават вредите от деянието, затова наричаме този вид деяния „обществено полезни”. За да насърчи прилагането им, законодателят създава нарочни позволения за извършването им в наказателния закон, чрез които изрично ги обявява за правомерни.
👉 Обект на задържане – кой може да бъде задържан
Буквалното тълкуване на закона указва, че може да бъде задържан „престъпник”. Това е някакво наказателноотговорно лице, осъществило от обективна и субективна страна състав на престъпление по НК, за което е признато за виновно в влязла в законна сила присъда. Но в такъв случай, приложението на института се стеснява прекомерно и съществуването му губи практически смисъл. В съдебната практика се наложи разбирането, че е допустимо да бъде задържано всяко лице, извършило общественоопасно деяние, което от обективна страна осъществява някакъв състав на престъпление по НК. Допълнителните обстоятелства като възраст, вменяемост, вина, не са релевантни, нито е необходимо качеството „престъпник” да е признато с присъда.
👉 Времеви рамки – периодът, в който е позволено задържането
Правото на задържане се поражда от момента на довършване на престъплението и се погасява с изтичане на давностния срок за наказателно преследване или за изтърпяване на наложеното наказание. Преди извършване на престъпление е очевидно, че не съществува основание за задържане. Във фазата на извършване на престъплението, неговото отблъскване се регулира от института на неизбежната отбрана, като няма пречки едновременно със защитата да се осъществи и задържането. След изтичане на давността се погасява правото на държавата да дири отговорност на престъпника или да го принуди да изтърпи наложеното му наказание. Затова задържането става безпредметно, поради което не е допустимо.
👉 Условия за допустимост
Фактът, че едно лице е извършило престъпление (деяние с висока степен на обществена опасност) не е самодостатъчно основание за неговото задържане.
На първо място, за да е залавянето законно, е нужно то да бъде извършено с цел предаването на задържания на органите на властта. Което би следвало да означава, че вследствие особеностите на случая, в момента на задържане не е имало възможност то да бъде извършено от компетентните за това органи, съществувала е опасност престъпникът да се укрие.
Второто условие е свързано с предотвратяване на възможността да бъде извършено ново престъпление.
Чл. 12а, ал. 1 НК въвежда и още едно условие – да няма друг начин за задържане на престъпника. Не е било възможно задържането да се осъществи, без на задържаното лице да се нанесат някакви допълнителни материални или морални вреди.
За да остане деянието правомерно, е необходимо да не се превишават мерките по задържането.
👉 Субект на деянието – кой има право да задържа
Всеки гражданин.
⚠️ Всички тези условия трябва да се съобразяват в съвкупността си. Не е обществено оправдано например, извършител на дребна кражба, който се опитва да избяга, да бъде задържан чрез причиняване на тежка телесна повреда, както и дори убиец, който не се съпротивлява активно.
Допустимо ли е умъртвяването на престъпник при задържането му?
Приема се, че смъртоносно увреждане не е разрешено.
