МАЛКА ИСТОРИЯ ОТ КАТУНЦИ
Спираме пред местния хранителен магазин. Отпред 7-8 души на масичка, пият бира. Поколебах се. Слизам с хартия в ръце и ги приближавам:
- Хайде, както сте се събрали тука, да се разпишете.
- За какво?
- Да не ни вкарват във война, когато им скимне. И най-важното - да можем да ги спираме ефективно, когато решат да ни цакат. Референдум е това, за който не сте чули по телевизора, няма и да чуете. Разбирате защо, нали?
- Да... разбираме. Къде да се подпишем?
Оказа се, че в тая импровизация нямам химикалка. Скок до магазинчето и готово - хората един след друг се подписват.
Един не си знае ЕГН-то, звъни, диктуват му го. На друг възрастна жена накуцвайки носи личната карта.
Някой казва:
- Ами то едва ли ще стане...
- А какво ще стане, като си седим умърлушени и нищо не правим? Ония най ни се радват да сме така - примирени.
- Да, така е...
Здрависваме се с всичките и продължаваме.
Сядаме да хапнем при работливата Н.
Викам си: и тук ще събера, ако ще и 1 подпис.
Вътре, седнали на ента чашка мъже, и Н., шетаща зад бара. Поръчваме си и веднага към въпроса:
- Подпишете - подавам бланката, защото се знаем.
Четоха, коментираха, двама се подписаха, другите двама - единият бил държавен служител и не можел (?!), другият заобяснява как парите му постъпвали по Бисера... Питах ги:
- Верно ли ви е страх? От какво, че ще ви уволнят, че ще ви спрат парите?
- Ами да...
Н. подписа. Другите двама подписали казаха:
- Подписвам, защото да ти угодя на теб.
- Подписвам, защото така трябва - да има референдуми.
Това е мъничката история от днес в село Катунци - пълно изключително и само с българи.
