ГРАБЕЖЪТ НА ВЕКА

10-ти юни.
Павлина Карабоюкова от Хасково съди държавата, задето крие договорите за златните концесии.
13,30 ч., Административен съд София-град.
32-ри съдебен състав.

11-ти юни.
Славка Динева от Кърджали съди държавата, задето крие договорите за златните концесии.
11 ч., Административен съд София-...

Когато религията се намеси там, където не ѝ е мястото... :(

Твърде добри ли сме?

Склонни ли сме да се доверяваме дори когато вътрешният ни глас крещи: "Тук нещо е гнило! Пази се!"?
Защо го правим? От безизходица?
Защо ходим под строй да гласуваме, знаейки дълбоко вътре в себе си, че пак "същите" избираме и нищо няма да се промени наистина?
Защо сме толкова лесноуправляеми (...

Приятели, отивам да съдя държавата, че крие договорите за златото. Стискайте палци.
Явявам се без адвокат. :)

ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ

(Необходимо ли е съгласието на концесионерите за разкриване на златните договори?)
Чл. 31. Не е необходимо съгласието на третото лице в случаите, когато то е задължен субект и отнасящата се до него информация е обществена информация по смисъла на този закон, както и когато е...

Кой се страхува от Макиавели?

Името му е всичко коварно в човешкото поведение.
"За хората може да се каже, че са неблагодарни, лъжци и измамници. Те избягват опасността и са алчни за печалба.
Затова е необходимо владетелят, който иска да задържи позицията си, да се научи как да не бъде добър..."

"Принцът", 1513 г....

Не знам как са го постигнали хората, но само като пусна нещо такова да си жужи като фон, всичко ми тръгва по-добре и нервата ме отпуска :D

Съдя държавата

Ако някой, докато щастливо завършвах магистратура по икономика и се тъкмях за поредно колелце в машината на демокрацията, ми беше подхвърлил, че не след дълго ще се озова в съда, съдейки държавата, нямаше да му повярвам.

Ако някой, докато оцелявах в отровата на телевизионерството и мечтаех да стана ...

В 12 часа сирените завиха.
Изтръгнаха ме от това, което правех. Секунда чудене, бързо досещане и ставане от стола. Двете ми деца също спряха да играят и застанаха мирно без да им кажа и дума.
Едната минута мина бавно, много бавно. Гледах стената на половин метър отпреде ми и си мислех:
Какво ли се върти в главите н...